Във всеки от нас се крие един авантюрист, но в някои той се осмелява да излезе и да поеме смело по пътеката на приключенията. Да излезе извън комфортната си зона и да избута себе си до краен предел.
Всички мечтаем да направим всякакви чудеса - да летим със wingsuits, да скачаме от самолети, да обуздаваме най-големите вълни със сърф, да караме колело по планинските склонове, но малцина преборват себе си и реализират мечтите си.
Днес ви представяме един от тези хора, които не се спират пред нищо в устрема си да сбъднат най-смелите си мечти, а именно Илко Илиев, който на два пъти това лято подобри рекорда за най-бързо преминаване на Ком-Емине с велосипед и отбеляза рекордните 3 дни и 3 часа!
В началото на лятото на 2017 година Илко решава да премине с колело маршрута Ком-Емине, с идеята да подобри всички рекорди. С първия си опит той преминава разстоянието от 600 км за 90 часа, 29 минути и 20 секунди с други думи казано за 3 дни и 18 часа! С това си време той подобрява рекорда на Борислав Йорданов, който преминава маршрута за 5 дни и 4 часа!
В неформалната битка за надмощие, Борислав прави втори опит и подобрява рекорда на Илко. Но историята на свърша до тук - Илко решава да направи още един опит, с идеята да надмине както своя първоначален рекорд, така и този на колегата си и успява. Този път хронометърът показва 75 часа и 35 минути, тоест 3 дни и 3 часа!
Илко разказва, че първоначалната идея била разстоянието да бъде изминато за по-малко от 3 денонощия, но страничните фактори изиграли негативна роля в представянето му.
По време на първия опит, Илко и две от момчетата, които го съпровождали ( Явор и Тедо ) се движели посред нощ в местността между хижа Ехо и Беклемето, където при спиране имали близка среща с един от най-страшните, обитатели на планината, а именно голяма мечка!
Илко разказва:
“ Малко преди Козя стена спряхме да подменим батерията на джи пи еса, защото се беше изтощила. През това време, ние говорехме, вдигахме шум, след което тръгнахме устремявайки се към целта. След 7-8 крачки на светлината на фара видях силуета и… инстинктивно отместих светлината от животното, за да не го подразня. За секунда си помислих, че може да е било голям храст, пуснах отново светлината, за да се уверя какво се случва, но беше ясно... видяното от мен първоначално е там.. А именно мечката. Тя седеше спокойно, без да има никакво намерение да си тръгне и просто клатеше глава. Обърнах се към момчетата и им казах, кротко и спокойно да тръгнем в другата посока. Взехме решението да се върнем на хижа Ехо и да преспим там. Това и беше един от основните фактори за нашито забавяне. “
Илко разказва, че най-големите трудности по време на изпълнението на това нелеко изпитание били недоспиването, умората и времето за почивка, или по точно казано, липсата на такова. За тези 3 дни, сънят бил дефицит и общият брой часове дрямка бил не повече от 4 часа.
“ Най-интересното беше, че в края на маршрута, преминавайки финиш линията се чувствах изключително адекватен ”
Естествено, не минало и без произшествия - по трасето имало няколко смени на колела и една счупена вилка при съпровождащите го момчета.
“ За щастие нямаше сериозни проблеми” с усмивка споделя Илко.
Разкажи ни за съпорта, които те съпровождаше по пътя?
“ - Едно такова скоростно преминаване е немислимо без екип от приятели. Почти през цялото време имаше един или двама колоездачи с мен или бегачи в зависимост от това дали карам или нося колелото. Отделно на определени места имаше хора, които ми бяха изнесли храна и вода, а на места, където имаше достъп с автомобил, имаше лекар и физиотерапевт. Също така двата сервизни автомобила превозваха резервни части и велосипеди.”
Илко разказва, че по идеята се запалва, благодарение на небезизвестния алпинист Дойчин Боянов, който е и негов добър приятел и велоспътник.
“ Пролетта докато карахме колела в планината той ме попита дали съм мислил да направя Ком-Емине с колело, а пък на мен не ми е трудно да се запаля по някоя луда идея. Тогава още не бях взел решение, тъй като имах планове за идния сезон, но след едно падане по време на състезание по планинско колоездене, счупих ключица и тогава осъзнах, че ще имам доста свободно време, обадих се на Дойчин и му казах, че сега е момента за планирането на това приключение. ”
Разкажи ни малко повече каква е подготовката за такъв сериозен маршрут?
“ Подготовката отне три месеца. Като първия месец не тренирах, тъй като бях със счупена ключица и затова планирахме техническата част, сформирахме екипа и събирахме информация за маршрута. След като ми махнаха ортезата, започнах да тренирам с колелото и да разучавам маршрута, преминавайки го на отделни етапи.”
Споделя Илко.
Илко споделя, че този маршрут е толкова примамлив, защото е най-дългия туристически път, който преминава през цялата ни страна, от край до край. А рекордът от прекосяването му за 3 дни и 3 часа, носи на Илко вътрешно удоволствие.
Може ли да дадеш някакви съвети на хората, които са запалени по планинско колоездене?
“ Бих ги посъветвал да не се взимат твърде насериозно и да не подценяват планината.”
Може ли да ни кажеш каква екипировка, ползваш и с какво тя ти помогна в това начинание?
“-Карам байк Trek и ползвам екипировка Bontrager тъй като добрата екипировка е важна колкото и добрия екип.”
Състезателната епопея не свършва до тук, след като миналата седмица, колегата на Илко, Борислав Йорданов успя да подобри дори невероятния рекорд на Илко и премина 600- километровата отсечка за 2 дни, 22 часа и 49 минути.
След последните събития и поредния рекорд, Илко сподели, че ни най-малко не се е отказал да пребори и това време и да върне титлата си.
Той споделя, че планира следващия си опит и след като му пожелахме успех и му отдадохме подкрепата си, Илко отсече:
" Със сигурност ще го подобрим, това е ясно"
Това, което е сигурно е, че ще продължаваме да следим отблизо битката на вело гигантите и ще викаме за Илко!
