Осем неща, които не-велосипедиращите ви приятели никога няма да разберат

Труден е животът на велосипедиста. Между тренировките, гледане на колоездене по телевизията и непрестанното ровене в интернет в преследване на мечтаните компоненти и аксесоари, сме принудени да отговаряме и на доста въпроси, задавани от приятели не-колоездачи, все неща, които те просто не разбират.
Тук са най-често задаваните въпроси, които се налага на всеки един от нас да отговаря, поне веднъж в живота си.

Не e ли отегчаващо да въртиш педалите с часове?

На този въпрос, винаги може да се отговори с контра въпрос, а на теб не ти ли омръзна да (не)караш кола с часове в задръстванията. Как е възможно някой, някога да се отегчава от това да кара колелото си сред природата, да открива нови места и в същото време да се забавлява и да подържа физически тонус и форма?

Защо носите тези малки шапки, това ... нещо хипстърско ли е?

Колоездачният casquette е част от колоездачната история и състезателното колоездене. Вече повече от век той предпазва очите на колоездачите от яркото слънце, потта и дъжда. По принцип колоездачите са носили casquettes и преди да стане модерно, в днешно време просто изглежда по-така, докато си поръчвам крафт-бира с вкус на малинов мармалад или кафе, от ръчно селектирани зърна от остров Корекоредут в южните морета, докато си качвам снимките в инстаграм от последното епично каране до „Докторската“ и обратно.

Не те ли боли задникът?

Философски погледнато, болката е временна, да се откажеш е завинаги ... в реалноста нещата не са така романтични. Колоезденето може да бъде болезнен спорт, понякога е студено, мокро и всичко те боли. Гърбът те боли, ръцете те болят, раменете те болят и ... да и задникът те боли. Затова изборът на добър колоездачен клин може да е решаващ, независимо от седлото или колко време прекарвате в каране. Друга истина е, че с времето и изминатите километри, оплаквания от този род отшумяват.

Колко похарчи за ново колело и капли? Но това не е ли повече от колкото за плазмен телевизор с лед система за охлаждане и 7G супер, хипер интернет връзка? В това колело има някакъв специален двигател, който ти позволява да караш със 80 км в час?

За да съм честен, в тези въпроси може и да има някаква малка част истина, но веднъж човек влязъл в света на колоезденето, започва да му става трудно да си постави ясни граници „колко“ е нормално да се харчи за велосипеди, части и аксесоари. За отдадения колоездач това се превръща в начин на живот, а състезателното колоездене си е скъп спорт. От друга страна похарчените пари са всъщност похарчени за здраве, преживявания и спомени .. ако трябва да отговоря, за мен си струва и не бих променил нищо от това. В крайна сметка добре прекараното време със семейството и приятелите, на открито сред природата е безценно и не може да се измерва с пари.

Как може да ядеш толкова много?

Способността на един колоездач, който току що е приключил няколко часово каране, да унищожи огромно количество храна, никога няма да спре да изненадва и очудва непросветените. Когато прекараш 5-6 часа в каране между села, гори, планини, стръмни изкачвания и технични спускания, с твойте по-силни и по-добре тренирани приятели, и се прибереш вкъщи точно преди момента на пълно изтощение, получаваш много ясна представа, защо гладният колоездач има нужда от толкова много храна.

Как може да стигнеш навсякъде без кола?

Е, това двуколесно, супер екзотично, непознато в развития свят, творение, с което се придвижвам е всъщност по евтино от кола, не му трябва зареждане от бензиностанция, гори мазнините и в някой случай, стигам дори по-бързо, от колкото ако тръгна с кола. Така че съм си ок и без колата, но ако искаш вярвай или не, има колоездачи, който притежават коли. Как иначе ще транспортират колелетата на по-дълги пътувания или ще ходят на „Обиколка на Тасос“?

Ако си българин, британец или тайландец защо симпатиззираш на някакъв швейцарски колоездач да спечели?

В света на професионалното колоездене националностите означават толкова, колкото обменния курс на долара спрямо еврото за комодския варан. На макро ниво може и да има някаква връзка между двете, но определено не мога да я открия. Истината е, че в колоезденето отборите са много национални и на никой не му пука, какво пише в акта за раждане на любимия му колоездач, след като той е показал определени умения и характер, и в това до голяма степен е и красотата на този спорт. А колкото до швейцареца Фабиан Канчелара, той е толкова cool man.

Кажи ми пак, ако Фабиан Канчелара е най-бързият спринтьор, защо не печели „Обиколката на Франция“ ?

Това следващото е универсална истина в колоезденето. Защото въпреки, че Фабиан Канчелара е добър спринтьор, това не го прави претендент за първите места в три седмична голяма обиколка, като тази на Франция, Италия или Испания. Той може и да печели отделни финални спринтове, но когато състезанието достигне до планините, той изостава много от по-леките катерачи, като Контадор, Фрум и компания.