Как се казваш? Мартин Раднев
Къде си роден? София
А в момента къде пребиваваш? София джунгла
От колко години караш? Лонгборд карам от около 4-5 години
Водещ крак? Goofy
Любимо място за каране, курорт, спот? Много са! Първото е мястото, от което започна всичко-Spot-a в Борисова градина. Белмекен и пътя към Велинград са едни от любимите ми места. Също така пътя до Гоце Делчев към Петрич и още много други.
А любима компания? Всички приятели и съмишленици.
Бест райдер и бест трик? Много са! Но един от любимите ми DH и Freeride райдъри е James Kelly.
Какво е за теб лонгборда, спорт или начин на живот ? Начин на живот, изразен под формата на спорт и нещо креативно и смислено.
Ако не караше лонгборд с какво щеше да се занимаваш? Нямам идея... нещо интересно и екстремно разбира се.
Защо реши да се присъединиш към отбора на Drop In? Защото като всеки един райдер, желаещ да се развива, имам нужда от съпорт и знаех, че в Drop In ще го намеря.
Какви са очакванията ти за този сезон? Да вляза в по добра форма от миналата година и да излезна извън БГ, да карам с райдери от други страни и на нови и различни места.
Ами зимата? Какво правиш тогава? Не спирам да карам както лятото, така и зимата, но тогава съм на сноуборд, а когато времето позволява подкарвам и лонгборда.
Най-големият ти успех и най-голямото разочарование? Най-големият ми успех е, че се докоснах до лонгборда и станах част от тази култура. И няколко места на почитната стълбичка по състезания. Най-голямото разочарование беше миналата година в Румъния на DH състезание на един от най-внушителните пътища, които съм виждал и карал Transalpina и моментът, в който непосредствено след старта, на първия завой ме блъснаха в гръб и получих лоша контузия на коляното, която прекрати всичко за няколко месеца.
Какво ти дава сила да продължаваш напред? Още не знам с точност. Може би желанието да се развивам, да бъда креативна личност и част от екстремната култура.
Какви са хобитата ти когато не си на дъската? Да съм на колелото или зад фотоапарата.
Дай няколко съвета на всеки, който има интерес към лонгборда? Да не се отказват при първо падане. Да дават поне малко от себе си и ще получат много от него. Да бъдат внимателни ако са начинаещи и задължително да се ползва протекция. И да карат в рамките на възможностите си, за да се ограничи риска до минимум.
Опиши се с едно изречение? Спонтанен, енергичен и понякога дразнещ 🙂
Какво те прави най-щастлив? Чувството на свобода когато карам! И това, че никой не определя начина ти на забавление и консумирането му.
А кой те вдъхновява и кой не? Вдъхновяват ме наистина добрите райдери на световно ниво, креативността, която проявяват и чрез нея ни показват към какво трябва да се стремим. Не ме вдъхновяват определена част от нашенските райдери и начина им на асимилиране на нашата градация.
Би ли изневерил на стила си ? Едва ли! Той се гради с годините и човек сам трудно го асимилира, но другите встрани ясно го виждат.
От тук нататък какви са целите ти? Да градирам още повече в карането и в различните му стилове. И да учствам в поне още едно международно състезание тази година. Също така и да направим първия Български лонгборд филм.
И като за последно сподели някоя луда история, родила се покрай лонгборда? Ами тази не е хубава, но е добре да се знае. Преди няколко години за първи път ходих до Локорско да снимаме клип. Там мястото беше супер и се получи много приятно каране и снимане. Общо взето един прекрасен ден, който ни зареди с много позитивна енергия. Вечерта на същия ден се събрахме няколко приятели и две мацки и решиме да покараме из София. Минавахме по "емблематичната" Витошка и ПЕШЕХОДНА ЗОНА посока Св. Неделя, докато в един момент от пряка в ляво излезе един Бакшиш, видимо без да се огледа, и направи със замах обратен десен завой, с който за малко да блъсне едно от момичетата на велоалеята ... След като тя едва мина встрани, въпросният продължи срещу мен да кара по "забранената" Витошка и като човек в пълното си право също продължих да карам до момента, в който вече щях да бъда блъснат от колата и се наложи да скоча, и с крак да се спра в нея, за да не падна под гумите! След като за малко не бяхме пометени двама души на пешеходна улица и вело алея, Бакшиша излиза и започва да ме блъска и ругае, защо съм му ритнал колата, а аз слушам и не вярвам на очите си! Опитах се за момент да обясня, че той няма никакво право да кара там и, че сме на вело алея, на която той и още 10 таксита са спрели, но разбиране никакво. Докато се оптивах да се предпазя от човека, който искаше да ни блъсне и после да ме бие, получих удар в челюстта, идващ зад гърба ми... обръщам се и кво да видя - един бакшиш - чичка, с 30 кила по лек от мен и бясно крещящ по мен, че ще ме смаже и какво правя аз там!?!?! В този момент единственото, което исках е с дъската в ръцете си да му пренаредя цялата физономия ... но помислих адекватно и реших, че няма смисъл заради този чичка да ме смажат 10-15 бакшиша. Усмихнах му се и му махнах за чао! Това го накара още повече да побеснее! Моята малка победа! Изводът какъв е? Прекарах един прекрасен и зареждащ с позитивна енергия ден в планината с лонгборда и приятелите си, който беше достатъчен, че да не може тези бакшиши да смажат настроението и духа ми, а да им се усмихна и да си тръгна 😉
Правете това, което обичате и се зареждайте с колкото може повече позитивна енергия, защото всекидневно имаме нужда от нея!
